СИНАЍТ м. Рел. 1. Наименование на духовно лице, чийто живот и дело са свързани с някой от манастирите на полуостров Синай. Един ден в обителта дойдоха неочаквано трима иноци синаити. Братята ги приеха с голяма радост. На всички бе драго да чуят разкази за Синайската планина с многото скитове и чудотворци подвижници. Н. Райнов, ПССъч. XIII, 141. – Познах те, брате в Христа. Ти си оня, който се наричаше в света Стефан Черния. Право ли говоря? – Улучи – рече синаитът. – Наистина, някога, преди много години, мене ме зовяха Стефан Черния. ЛГ, 1938, бр. 401, 2. Много св. преподобни наричат ся по местата, на които са подигали манастири. Така някои са наречени: синайски или синаити, атонски и пр. З. Петров и др., ЧБ (превод), 256. Защото сичките наши архиереи са греци: много светогорци, синаити. Р. Попович, Х, 75.
2. Прозвище на такова духовно лице. Григорий Синаит. Анастасий Синаит.