СИНАЍТИН, мн. синаѝти, м. Остар. Синаит. До сяка черква имаше по една килия, дето поповете или някой грък калугер светогорец или божегробец и синаитин, които знаеха да пишат, сè гръцки пишеха. Г, 1863, бр. 4, 30.
