СИНАЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. 1. Който се отнася до синаит, до духовно лице, свързано с дейността си с някой от манастирите на полуостров Синай. Хаджи поп Теодосий, синаитски архимандрит, се е родил в гр. Дойран във втората половина на миналото столетие; мирското му име е било Теохар. А. Шопов, НИБТ, 6. Арбанаси тогаз беше Варбанаси, сега то стана циганско село. Тогаз, че нашият владика седеше там, имаше конаци; имаше божигробски, синаитски протосингели и те седяха там. Г, 1863, бр. 5, 38.
2. Прозвище на духовно лице, свързано с някой от манастирите на Синайския полуостров. Първата българска печатница е открита през 1838 г. в Солун от архимандрит Теодосий Синаитски. Ив. Стоянов, ИБВ, 184.