СИНÀКВИЦА1 ж. Разг. Отровна базидиева гъба, двойник на манатарката, гуглата на която, кръгла, дебела, издута, е покрита с лепкава сиво-бяла, бледозелена до бледокафява кожица, а при разчупване посинява; дяволска гъба. Boletus satanas. Отровна маматарка е синаквицата или дяволската гъба. Наричат я синаквица, защото при разчупване месото ѝ посинява, а после почервенява. Ив. Димитров, ОП, 49.
СИНÀКВИЦА2 ж. 1. Сорт слива. Синаквицата е стар местен сорт с неустановен произход и слабо разпространен. П. Маринов, ССБ, 169.
2. Дърво от този сорт. А що хубавица е Пенка... Гледа Пройко, гледа, па така въздъхне, че листата на близката синаквица се свият на шушулка като от огън опърлени. СбОНП, 124.
СИНÀКВИЦА3 ж. Диал. Бактериално възпаление по кожата във вид на синкавочервена гнойна пъпка. Синаквица излиза по пръстето на ръцете и ногтето, боли много, но от нея се не умира. За да оздравя, пронизват я със син конец, вързват го и от двете страни, да тече по самия конец гной, докато се открои кожата. СбНУ VIII, 20.