СИНАКСÀРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Църк. Синаксар. Синаксариите са пълни с имена на мъченици, преследвани от римската власт до началото на IV век. ХК, 2007, бр. 3, 81.
– От гр. συναξάριον, умал. от гр. σύναξις ‘събрание’.
