СИНÀПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на синап; синапен. Голямо приложение, особено при болести от „настинка“, имали намазванията на гърдите, гърба, изобщо по болните места, с лапи от синапово семе. Н. Младенов, ОЗ, 73. Исус Христос рекъл: – Небесното царство прилича на синаповото зърно, което човекът посява на нивата си. Д. Манчев, НН (превод), 83.
2. Който е приготвен от синап, съдържа синап (в 3 знач.); синапен, горчичен. Пулма обложи целия гръб на Бояна със синапова лапа, зави го добре и седна до него. К. Петканов, ДЧ, 225. Премахване лош дъх от шишета. Сигурно средство, което отстранява всякаква миризма, е изплакване на шишето със синапово брашно и хладка вода. С. Стоянов, ДСС, 135. – Ако наша Олга не беше се запознала с американеца, щеше може би до ден днешен да върти хаванчето в някоя аптека и да продава синапови хартийки. Св. Минков, БФ, 18.