СЍНЬОЗЕЛЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е син със зеленикав оттенък. Близък на изумруда е и един друг скъпоценен камък – аквамаринът, което буквално означава морска вода. Наречен е така заради нежния си синьозеленикав цвят, подобен на морска вода. К, 1981, кн. 1, 36. Тялото на тази риба [уклейка] е удължено, странично сплеснато. Гърбът ѝ е гълъбовосив със синьозеленикав оттенък. Р. Царев и др., КЛР, 308.
2. Който има такъв цвят. Рибарчето е извънредно красива синьозеленикава на цвят сладкопойна птица. К. Хаджидинев, Д, 65. Леглото на Дълга река е накъсано от прагове и водопади, които се укротяват в прозрачни синьозеленикави вирове. Т. Ненов, ЗТП, 42-43. Върху южната стена на храма [Мелнишката църква] личи поучителната сцена на Юдиното предателство: преди да предаде своя учител, предателят го целува. Изписани върху синьозеленикав фон, фреските, очевидно произведение на добър майстор, се отличават със стила си. Ив. Дуйчев, БС, 388. Понякога пък в тъмнината сред тревата нещо блести като синьозеленикаво скъпоценно камъче. Това е пак светулка, само че женска, или ларва, която няма крила и не може да лети. К, 1988, кн. 8, 26.
3. Като същ. синьозеленикаво ср. Син цвят със зеленикав оттенък. Той беше висок и слаб, с много дълги крайници и дълга рядка руса коса, чийто цвят клонеше към синьозеленикаво от мръсотията. Й. Костурков, МНТ (превод), 95.