СИНЬОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица, насекомо – който има сини крила. Аз само като замахнех с тоягата си, във въздуха се вдигаше вихрушка от пера, понякога тоягата изчезваше в тая гмеж от птичи тела и крила, а веднъж улучих една синьокрила чайка по гърдите, но тя не падна на земята, не тупна пред краката ми. Е. Николова-Руж, ЧН (превод), 50. И мигом с учуден дъх ще заухаят / над гроба вейки, билки и листа. / И тежка синьокрила пеперуда / ще кацне там с прозрачния си съд. А. Разцветников, Ст, 34.
◊ Синьокрил паун. Птица от семейство фазанови, обитаваща Източна Азия – вид паун със синьо оперение на крилата. Pavo muticus. На Земята живеят още два вида пауни: в Индокитай – по-дребният синьокрил паун, а в Конго и Заир – африканският паун, станал известен на науката едва преди 50 години. Зл. Боев, П, 129.