СИНЬÒРА ж. В Италия – учтиво назоваване или обръщение към омъжена или възрастна жена, което се поставя пред фамилното име или се употребява самостоятелно; госпожа. Той прелисти веднага тетрадката, намери нова песен. – Ето го и Вивалди! Започваме ли? Те всички запяха, дори и синьора Джузепина. Гласовете им скоро се намериха, сближиха се и потекоха в една томителна мелодия. Ст. Дичев, ПКС 1977, 199-200. Дойката: – Синьора! Майка ви иска да ви каже една дума... Жулета (посрамена минава покрай нея и отива към дясната странична врата). Ромео (към дойката): – Коя е майка на дивната синьора? П. П. Славейков и др., РЖ (превод), 21. Пиях твърде гъсто кафе и постоянствувах да го направи синьора Занзе (това беше дъщерята на вардача). Др. Цанков, ТМ (превод), 65.
– Ит. signora.