тиквеник, мн. -ци, м. 1. Баница с тиква. 2.Прен. Руг. Прост, недодялан човек. Какво плеще тоя тиквеник. Л. Стоянов. Ей че тиквеник! — възмути се Веселин. — Възрастен човек, пък какви книги чете! П. Вежинов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
