трактòвка ж. (лат.). Книж. Начин на разглеждане, разработване и тълкуване на някакъв въпрос, художествен образ, пиеса и пр. Режисьорът дава съвсем нова трактовка на пиесата.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)