укрепя̀вам, -аш, несв.; укрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане крепко, по-яко, по-трайно; затвърдявам, заздравявам, укрепвам. Това сродяване още повече ще укрепи съюза ни. Вазов. Укрепявам дисциплината. 2. Правя нещо да стане по-здраво, да стои по-крепко, да бъде закрепено; закрепвам. Опря греблото в реката, за да укрепи ладията о брега. Вазов. Той знаеше, че по такива кладенци, за да не се срутва пръстта в тях, обикновено укрепяват стените им с дъски. Вазов. 3. Воен. Построявам укрепления за отбрана, снабдявам със съоръжения за защита. Ти се посели в двореца Буколеон, укрепи го, издигна върху него зъбеста кули и бойници, защото се плашеше, че метеж в народа ще ти покоси живота! Н. Райнов. Ще заемете селото, като го приспособите за отбрана. Ще укрепите крайните къщи. Йовков. укрепявам се, укрепя се страд. Това е единственият начин да се укрепи вярата на работниците в партията. Дим. Димов.