фъстъ̀к, мн. -ци, м. (араб.). 1. Едногодишно растение, чиито плодове, обвити с мека черупка, зреят в земята. Arochis hypogaeа. Когато забраниха тютюна в този край, той пръв пося кимион, захарна метла, фъстъци и американско лозе. Г. Караславов. 2. Плодът на това растение. Продавач на фъстъци.