фюфю̀кам, -аш, несв., непрех. Издавам лек звук или шум, подобен на „фю-фю-фю“; леко подсвирквам. Черньо почна по-често да спи на лозето и когато вечер си дойдеше, фюфюкаше разсеяно. А. Страшимиров. Кметът, нали е дявол човек, фюфюка и си прави оглушки. А. Страшимиров. Гълъбите леко фюфукаха над главата му.