хонору̀ван, -а, -о. 1.Прич. мин. страд. от хонорувам. 2. Като прил. Който получава възнаграждение за конкретно извършена работа, а не редовна месечна заплата. Хоноруван доцент. Хоноруван преподавател.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
