хòра, -та, мн. (гр.). 1. Мн. към човек; човеци, люде. При входа на черквата се тълпяха хора. Вазов. Рано е, хората току-що са тръгнали на работа. Елин Пелин. Започва да се свечерява, не виждаме ни хора, ни добитък. Йовков. || В съчет. с предлог на и друго съществително означава лица, за които са характерни качествата, изразени с това съществително, напр.: хора на науката — учени; хора на изкуството — артисти, музиканти, художници и под.; хора на физическия и умствения труд — работници и интелектуалци; хора на труда — трудещи се. || В съчет. с притеж. местоим, или с предл. на и друго съществително означава лица, които са в близки връзки или под силното влияние на някого. Вие сте наши хора. Те бяха хора на началника. 2. Членувано — околните, чуждите люде. И тогаз, майко, не плачи, / нито пък слушай хората, / дето ще кажат за мене: / „Нехранимайка излезе“. Ботев. Наскоро след това Еньо се сгоди за Станка, и докато хората почнаха да тълкуват това, стана сватбата. Елин Пелин. Стрина Венковица много държеше за това, какво ще рекат хората. Влайков. 3. Лица, личности с положителни нравствени и интелектуални качества, почитани и уважавани от другите. Ще ходиш в странство, света, хора ще видиш. Стаматов. Да те срещнех някъде другаде, бог знае дали те бих познал. Вижда се, че си живял между хора. Кр. Велков. Но във затвора попаднал на хора / и станал / човек. Вапцаров. Братята ти не излязоха хора. Андрея се опиянчи, партии гони, не си гледа работата. Йовков. □ Като хората (за пред хората) — както се полага, както трябва. Мъчно ѝ било, че няма да може да направи сватба като хората. К. Петканов. Децата що чинят? — Е, не са за пред хора, кумице. Елин Пелин. Средна ръка хора (диал.) — нито много богати, нито много бедни.