шкòла ж. (гр.). 1. Специално училище. Музикална школа. Балетна школа. Театрална школа. Школа за запасни офицери. 2. Само ед. Прен. Подготовка, придобита чрез опит в нещо; школовка. Боева школа. Школата на живота. || Работа, дейност, която дава опитност, подготовка в някакво отношение. Той беше започнал с поднасяне на ракия в кръчмата на баща си, мина през школата на дребни търговийки и най-после се залови с тютюн. Дим. Димов. 3. Прен. Направление в областта на науката, изкуството и под. със свои отличителни черти, методи и др. Художниците, чиито имена отбелязахме в краткия си етюд, са чеда на разни епохи и принадлежат на разни школи. П. П. Славейков. Създавам цяла школа. Романтична школа. 4. Муз. Учебник с нотни упражнения по метода на някой музикант. Школа за цигулка. Школа за пиано. □ От старата школа (разг.) — остарял, старомоден. Актьор от старата школа.