щèславен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Тщеславен, славолюбив. Веднъж яви се той пред мене / да иска за щеславна цел съвет. Величков. Колкото великодушен, толкоз щеславен и суетен, Токмакчията лесно попадаше в примките на лукавите старци и с жар говореше за миналото. Йовков.