щик, щѝкът, щѝка, мн. щѝкове, щѝка (сл. ч.), м. (хол.). Островръхо хладно оръжие, което се поставя на някои войнишки пушки за ръкопашен бой. А се случваше да останем и без патрони, само с щиковете си срещу турчина. Дим. Талев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
