щѝпци мн., ед. няма. 1. Приспособление, инструмент за хващане на дребни предмети, нещо нагорещено, нечисто и др. Ковачът изтегли с щипците едно зачервено желязо. Йовков. Султана пристъпи да оправи фитила на светилника с малки железни щипци. Дим. Талев. Часовникарски щипци. 2. Рядко. Маша, дилаф. Като взе щипците, нарина всичкия огън. Ал. Константинов.