щит, щѝтът, щѝта, мн. щѝтове, щѝта (сл. ч.), м. 1. Някогашно отбранително оръжие срещу стрели и копия, обикн. изпъкнало. Десницата му беше здрава, храбра и носеше могъщо царския си щит. М. Петканова. Дрънчаха щитове и брони; разклащаха се копия, насочени нагоре. Н. Райнов. 2. Прен. Закрила, защита. Моята любов, нашата любов ще бъде по-силна. Тя ще ни бъде щит против всичко. Вазов. 3. Диал. Задънка на кола.