щръ̀квам, -аш, несв.; щръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Внезапно се издигам, изправям, показвам. Само като надзърнеше човек оттам в дълбоката пропаст, космите на главата му щръкваха. Вазов. Ушите на конете щръкнаха. П. Михайлов. От друга страна и нашите хора не са цвете. Щръкне ли му малко главата над тях, ще му я приведат да се сниши и надолу да гледа. Чудомир. || Издавам се напред, показвам се. Щръкна дългата и остра адамова ябълка. Г. Караславов. От един прозорец щръкна рошавата глава на Харалан. Ал. Коен.