щу̀квам, -аш, несв.; щу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Изгубвам се, изчезвам съвсем незабелязано, ненадейно от някъде. Надзирателят пъхна акта в джоба си, грабна кошничката с конфискуваната риба и щукна надолу. Д. Калфов. Пасях коня на чичо. Дорде го видя, щукна някъде. Него търсех. Ем. Коралов. || Прен. Изгубвам се някъде. Тия думи, които искаше да ѝ каже, бяха щукнали някъде из съзнанието му и той напразно се мъчеше да си ги припомни. А. Гуляшки.