Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
об-
обагня св
обагням се
обагняне
обагря
обагрям
обагряне
обаждам
обаждам се
обаждане
обайвам
обайване
обаче
обая
обаяние
обаятелен
обаятелно
обаятелност
обваря
обварявам
обваряване
обвзема
обвземам
обвземане
обвивам
обвиване
обвивен
обвивка
обвинение
обвинител
обвинителен
обвиня
обвинявам
обвиняване
обвиняем
обвия
обвържа
обвързаност
обвързвам
обвързване
обгарям
обгаряне
обгербвам
обгербване
обгоря
обгорявам
обгоряване
обградя
обграждам
обграждане
обгръщам
обгръщане
обгърна
обдаря
обдарявам
обдаряване
обдялам
обдялвам
обдялване
обед
обеден
обединен
обединение
обединител
обединителен
обединя
обединявам
обединяване
обеднея
обеднявам
обедняване
обез-
обезателен
обезателно
обезбългарявам
обезбългаряване
обезверен
обезвереност
обезверя
обезверявам
обезверяване
обезводня
обезводнявам
обезводняване
обезвредя
обезвредявам
обезвредяване
обезвреждам
обезвреждане
обезглавя
обезглавявам
обезглавяване
обеззаразя
обеззаразявам
обеззаразяване
обезкриля
обезкрилявам
обезкриляване
обезкрилям
обезкриляне
обезкуража
обезкуражавам
обезкуражаване
обезкървя
обезкървявам
обезкървяване
обезлеся
обезлесявам
обезлесяване
обезлиствам
обезлистване
обезлистя
обезлича
обезличавам
обезличаване
обезлюден
обезлюдя
обезлюдявам
обезлюдяване
обезмаслен
обезмасля
обезмаслявам
обезмасляване
обезмитя
обезмитявам
обезмитяване
обезнадеждвам
обезнадеждване
обезнадеждя
обезнаследя
обезнаследявам
обезнаследяване
обезобразен
обезобразя
обезобразявам
обезобразяване
обезоръжа
обезоръжавам
обезоръжаване
обезоръжен
обезпеча
обезпечавам
обезпечаване
обезпечен
обезплодя
обезплодявам
обезплодяване
обезпокоителен
обезпокоително
обезпокоя
обезпокоявам
обезпокояване
обезправя
обезправявам
обезправяване
обезправям
обезпраша
обезпрашавам
обезпрашаване
обезсилвам
обезсилване
обезсилен
обезсиля
обезсмисля
обезсмислям
обезсмисляне
обезсмъртя
обезсмъртявам
обезсмъртяване
обезсолен
обезсоля
обезсолявам
обезсоляване
обезсърча
обезсърчавам
обезсърчаване
обезсърчение
обезсърчителен
обезсърчително
обезумея
обезумявам
обезумяване
обезформя
обезформявам
обезформяване
обезформям
обезформяне
обезцветя
обезцветявам
обезцветяване
обезценя
обезценявам
обезценяване
обезчестя
обезчестявам
обезчестяване
обезщетение
обезщетя
обезщетявам
обезщетяване
обект
обектив
обективен
обективизъм
обективистичен
обективистичио
обективистичност
обективно
обективност
обелвам
обелване
обелиск
обеля
обем
обема
обемам
обемане
обемен
обемист
обемност
обера
оберъчка
обесвам
обесване
обесен
обесник
обесница
обеся
обет
обетован
обеца
обещавам
обещавам се
обещаване
обещание
обещая
обещая се
обжалвам
обжалване
обжарвам
обжарване
обжаря
обзаведа
обзавеждам
обзавеждане
обзалагам се
обзалагане
обзаложа се
обзема
обземам
обземане
обзидам
обзиждам
обзимам
обзимане
обзирам
обзиране
обзор
обзра
обзървам
обзърна
обзъртам
обзъртане
обиварен
обиваря
обиварявам
обиваряване
обигравам се
обиграване
обигран
обиграност
обиграя се
обида
обиден
обидено
обидно
обидчив
обидчивост
обидя
обиждам
обиждам се
обиждане
обикалям
обикаляне
обиквам
обикване
обикна
обикновен
обикновено
обиколен
обиколка
обиколя
обилен
обилие
обилно
обилност
обир
обирам
обиране
обирач
обирачески
обирачество
обирачка
обирник
обирнически
обирничество
обиск
обискирам
обискиране
обистря
обистрям
обистряне
обитавам
обитаван
обитаване
обитаем
обиталище
обитател
обитателка
обител
обиход
обиходен
обиходя
обихождам
обихождане
обица
обич
обичаен
обичай
обичайно
обичайност
обичам
обичане
обичен
обичлив
обичливо
обичливост
обичниче
обкитвам
обкитване
обкитя
обкича
обкичвам
обкичване
обкова
обковавам
обковаване
обковка
обкопавам
обкопаване
обкопая
обкрача
обкрачвам
обкрачване
обкръжа
обкръжавам
обкръжаване
обкръжение
облага
облагаем
облагам
облагам се
облагане
облагодетелствам
облагодетелстване
облагородя
облагородявам
облагородяване
обладавам
обладаване
обладание
обладател
обладая
облажа
облажавам
облажвам
облазвам
облазване
облазя
облак
облакътя се
облакътявам се
облакътяване
област
областен
облаче
облачен
облачно
облачност
облегалка
облегало
облегна
облегна се
облека
облекло
облекча
облекчавам
облекчаване
облекчение
облекчителен
облекчително
облене
облепвам
облепване
облепя
облепям
облепяне
облечен
облещвам
облещвам се
облещване
облещя
облещя се
облея
обливам
обливане
облигационен
облигация
оближа
оближа се
облизвам
облизвам се
облизване
облик
облицовам
облицоване
облицовка
облицовъчен
обличам
обличане
облог
обложа
обложа се
обложвам
обложвам се
обложване
обложен
облъхвам
облъхване
облъхна
облъча
облъчвам
облъчване
обля
облягам
облягам се
облягане
обмен
обменен
обменя
обменявам
обменяване
обменям
обменяне
обмислен
обмислено
обмисля
обмислям
обмисляне
обмитя
обмитявам
обмитяване
обмяна
обнадеждвам
обнадеждване
обнадеждя
обнародвам
обнародване
обнема
обнемам
обнемане
обнижа
обнизвам
обнизване
обнимам
обнимане
обнова
обновен
обновител
обновителен
обновление
обновя
обновявам
обновяване
обноски
обобщавам
обобщаване
обобщение
обобщителен
обобщително
обобщя
обогатя
обогатявам
обогатяване
обоготворя
обоготворявам
обоготворяване
ободрение
ободрителен
ободрително
ободря
ободрявам
ободряване
обожавам
обожаване
обожател
обожателка
обоз
обозен
обознача
обозначавам
обозначаване
обозначение
обоист
обой
обоняние
обонятелен
обор
оборавя се
оборавям се
оборвам
оборване
оборка
оборот
оборотен
оборски
оборудвам
оборудване
оборя
обосея
обоснова
обоснова се
обосновавам
обосновавам се
обосноваване
обоснован
обосновано
обоснованост
обособен
обособено
обособеност
обособя
обособя се
обособявам
обособявам се
обособяване
обострям
обостряне
обосявам
обосяване
обработваем
обработвам
обработване
обработен
обработка
обработя
образ
образен
образец
образовам
образован
образование
образованост
образователен
образувам
образуване
образцов
образцово
обрамча
обрамчвам
обрамчване
обрасна
обраснал
обраста
обраствам
обрастване
обрат
обратен
обратно
обращаемост
обращение
обред
обреден
обредност
обрежа
обрезка
обрека
обрека се
обременен
обремененост
обременителен
обременя
обременявам
обременяване
обречен
обрив
обривам се
обриване
обрина се
обрисвам
обрисване
обрисовка
обрисувам
обрисувам се
обрисуване
обричам
обричам се
обричане
обриша
оброк
обронвам
обронване
оброня
оброням
оброняне
оброчище
обругавам
обругаване
обругая
обрулвам
обрулване
обруля
обрулям
обруляне
обръгвам
обръгване
обръгна
обръсвам
обръсване
обръсна
обръснат
обръч
обръщам
обръщам се
обръщане
обръщение
обрязвам
обрязване
обсада
обсаден
обсадя
обсаждам
обсаждане
обсебвам
обсебване
обсебя
обсебям
обсебяне
обсег
обсегна
обсерватория
обсипвам
обсипване
обсипя
обскурант
обскурантизъм
обскурантка
обскурантство
обследвам
обследване
обслужа
обслужвам
обслужване
обсоля
обсолявам
обсоляване
обстановка
обстоен
обстойно
обстоятелствен
обстоятелство
обстрел
обстрелвам
обстрелване
обстрелям
обструкционен
обструкция
обсъдя
обсъждам
обсъждане
обсягам
обтакам
обтакане
обтегна
обтегна се
обтегнат
обтегнатост
обточа
обточвам
обточване
обточен
обтъжа
обтъжвам
обтъжване
обтягам
обтягам се
обтягане
обувалка
обувам
обуване
обувен
обувки
обуздавам
обуздаване
обуздая
обулча
обулчвам
обулчване
обуславям
обуславяне
обусловен
обусловеност
обусловя
обут
обуча
обучавам
обучаване
обучен
обучение
обуща
обущар
обущарница
обущарски
обущарство
обуя
обхвана
обхват
обхващам
обхващане
обход
обходен
обходя
обхождам
обхождане
обшивам
обшиване
обшивка
обширен
обширно
обшит
обшия
общ
общежитие
общение
обществен
общественик
общественичка
обществено
общественополезен
общественост
общество
община
общинар
общински
общителен
общителност
общност
общо
общо-
общовалиден
общовойскови
общоградски
общодостъпен
общодържавен
общоизвестен
общоизвестност
общонароден
общообразователен
общопартиен
общополезен
общоприет
общопризнат
общоработнически
общоселски
общославянски
общостудентски
общоупотребителен
общочовешки
общувам
общуване
объл
объркам
объркам се
объркан
объркано
обърканост
обърквам
обърквам се
объркване
обърна
обърна се
обърнат
обърсвам
обърсване
обърша
обява
обявен
обявление
обявя
обявя се
обявявам
обявявам се
обявяване
обягня се
обягням се
обядвам
обядване
обязаност
обяздвам
обяздване
обяздя
обяснение
обясним
обяснимо
обяснителен
обясня
обясня се
обяснявам
обяснявам се
обясняване
обятия
обяхам
обяхвам
обяхване

обръ̀щам, -аш, несв.; объ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. объ̀рнат, св., прех. 1. Като завъртвам или извивам нещо или някого, изменям положението му спрямо друг предмет или човек. Чуха се стъпки, Велика обърна глава към вратата. К. Петканов. Стоян хвана нежно момиченцето за ръка, поиска да обърне лицето му да го види. Елин Пелин. Обръщам гърба си към някого. Обръщам болен. || Въртя, премятам. Тато и чичо Ефтим примъкват закланата свиня, слагат я над огъня и почват да я обръщат отсам и оттатък ‒ пърлят я. Влайков. Велика на няколко пъти обръща картичката в ръцете си. К. Петканов. 2. Променям посоката на движение встрани или назад; завивам, връщам. Индже обърна коня си да се върне. Йовков. Те машинално обърнаха стъпките си назад. Вазов. Обръщам колата назад. 3. Насочвам към някого или нещо. Някои... искаха да обърнат пушките си срещу Индже или да бягат. Йовков. Благоденстваха тиловите герои, предателите, ония, които бяха готови ди обърнат оръжието срещу своя народ. Л. Стоянов. 4. Бутам нещо изправено; катурвам, събарям, повалям. Той беше влезнал вътре, завъртял се, обърнал масата, която от своя страна залостила вратата и застанал ни насам, на натам. Елин Пелин. Помниш ли като обърна каруцата, та изтърси момите върху тръните. Йовков. Свиня, кога се наяде, обръща коритото. Погов. Обръщам стол. Обръщам чаша. 5. Променям положението на някакъв предмет, така че долната му част да дойде отгоре. Теодосий го накара да обърне един здрав върбов кош и да седне на дъното му. Ст. Загорчинов. Докторът ме помоли да легна гърбом на канапето и взе да ме тупа, ... обръща ме на корем. Вазов. Дядо Пуньовата луличка беше догоряла, той я обърна, изчука пепелта, поизтри я извътре с палец. Мих. Георгиев. Обръщам сено. || Разоравам, разкопавам земя, като изкарвам на повърхността долния ѝ пласт. Какво направихте нивата в Мимерлика? ... Изорахте ли я?... Колкото по-скоро я обърнем, толкоз по-добре. Йовков. Да жаля ли за цъфналите тръни, / да жаля ли за стария ни глог? / Днес тракторът стърнището обърна / и срина ниско дядовия слог. Ив. Бурин. 6. Прен. Разбърквам, разтършувам. Пo едно време идваха стражари в село, търсиха те; обърнаха всичко в къщи. Елин Пелин. Обърнах цялата стая и пак не можах да намеря това, което търсех. 7. Променям положението на отделен лист хартия или лист от книга, за да чета или да видя обратната му страна, гърба му; прелиствам. Поп Стефан обърна няколко страници. Йовков. Русинов, който обръщаше някаква книга, дигна глава, като че се събуди. Г. Караславов. 8. Изваждам опакото, вътрешната страна на нещо (дреха, чорап и под.) навън, към лицевата страна. Обърнал си ръкава. Обръщам си чорапите. Обръщам торба. 9. Остар. Подновявам дреха, като слагам на лице вътрешната страна на плата. Сиромахът три пъти се радва на дрехите си: когато са нови, когато ги обърне и когато га закърпи. Погов. Дадох стария си костюм да го обърнат. 10. Правя нещо да се промени, да стане друго, да получи друг вид, съдържание и свойства; превръщам. Игнат... обърна бакалницата си в клуб. Кр. Велков. Ти с добрината си ме утеши и успокои е моята злочестина ти обърна робството ми на царство. В. Друмев, На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявол с маскари! Ал. Константинов. Магьосницата го обърнала в мечка. 11. Прен. Давам друго развитие на действие, работа, процес и под. чрез преминаване от едно състояние в друго или от един етап в друг; променям. Възможността за такава непредвидена пречка, която може там на бойното поле да обърне работите съвсем на друга страна, беше близо до ума. Ц. Церковски. Казах аз, че ще го обърне на сняг. Дим. Талев. Догански обърна разговора по френски. Вазов. Обръщам всичко на шега. Обръщам го на смях. Той умее да обръща всичко в своя полза. 12. Прен. Разг. Мъча се да представя нещо не така, както е в действителност, да го изопача; извъртам. Стойко измънка, че волът се разболял, сетне пък обърна, че уж оралото му се счупило. Г. Караславов. Ти както щеш я обръщай, нашата работица е спукана, ‒ казваше един. Вазов. Не обръщай думите ми! 13. Разг. Пресмятам, изчислявам от един вид мярка в друга. Рашко не остави на мира бригадира, докато не писа и на тях трудодни. „Това са една-две кофи жито!“ ‒ обръщаше той всичко на кофи жито. Ст. Ц. Даскалов. Обръщам часовете в минути. обръщам се, обърна се страд. □ Не обръщам внимание на някого или нещо (разг.) ‒ пренебрегвам го, не смятам, че заслужава внимание. Дотогава тя не му обръщаше внимание. Но след тази реч Лиляна не можеше да зърне спокойно неговото мазно, зачервено, усмихнато и доволно лице. Г. Караславов. Учителят обикновено не обръща никакво внимание на тези оплаквания. Влайков. Обръщам в бягство (воен.) ‒ заставям неприятеля бързо, внезапно да отстъпи, да избяга. Скоро обаче пристигат главните английски сили и обръщат германската флота в бягство. Обръщам внимание ‒ а) Насочвам вниманието си към нещо; забелязвам, интересувам се. В хана можеше да става каквото си ще, той не обръщаше внимание на нищо. Йовков. б) Привличам вниманието на някого към нещо. Право към седма рота слиза сега един ранен, който още отдалеч обръща вниманието на всички. Йовков. Обръщам гръб ‒ а) Тръгвам си, оттеглям се. Не ща да те слушам, нали ти казах!... Махни се от тука! ‒ викна и си обърна гърба. Влайков. б) Воен. Бягам в отстъпление; отстъпвам. Немците не дочакаха контраудара, обърнаха гръб и полето отново позеленя от шинелите им. Вежинов. Обръщам гръб някому ‒ преставам да съм внимателен с някого, не го зачитам вече, не се интересувам от него. Няма да му продумам. Ако дойде при мене, ще му обърна гръб. Йовков. Обръщам дебелия (другия) край (разг.) ‒ пристъпвам към бой или към други наказателни мерки. На тебе думам, пущай колата докато не съм обърнал дебелия край! К. Петканов. Най-напред преценявам човека, после с добро, един вид разяснителна работа за осъзнаване. Пък щом видя, че не върви по тоя начин, обръщам другия край. Ем. Станев. Обръщам думите на някого (разг.) ‒ изопачавам, разбирам в обратен смисъл думите на някого. Обръщам колата (разг.) ‒ променям отношението си към някого или нещо, променям разговора, както ми е угодно. Както му изнася, така обръща колата. Обръщам наопаки (надолу с главата) (разг.) ‒ разбърквам напълно, променям из основи. Но дойде злото: чужди въоръжени пълчища нахлуха в страната ни, обърнаха я наопаки. Ив. Хаджимарчев. Обръщам очи (поглед) към някого или нещо ‒ а) Поглеждам. Всички обърнаха очи към другия миндер, дето седеше попът. Вазов. б) Прен. Почвам да се надявам, да очаквам подкрепа от някого или нещо. Бъдете горди, че отечеството е обърнало очите си към вас и очаква защита от вас (младежите). Хар. Русев. Обръщам чаша (разг.) ‒ изпивам на един дъх, до дъно; гаврътвам. Пообърнат, той видя през рамото си, че Севестица чете и не го гледа, и на бързо обърна още една чашка. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.