Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
от
от-
отава
отавя се
отавям се
отавяне
отбележа
отбелязвам
отбелязване
отбера
отбив
отбивам
отбивам се
отбиване
отбирам
отбиране
отбия
отбия се
отблагодаря се
отблагодарявам се
отблагодаряване
отблизо
отблъсвам
отблъсване
отблъсквам
отблъскване
отблъсна
отблясък
отбода
отбождам
отбождане
отбой
отболя
отболявам
отболяване
отбор
отборен
отбрадя
отбраждам
отбран
отбрана
отбранителен
отбранително
отбраня
отбранявам
отбраняване
отброя
отброявам
отброяване
отбрулвам
отбрулване
отбруля
отбрулям
отбруляне
отбулвам
отбулване
отбуля
отбулям
отбутам
отбутвам
отбутване
отбягвам
отбягване
отбягна
отвара
отварям
отварям се
отваряне
отведа
отведнаж
отвеждам
отвеждане
отверстие
отвертка
отвес
отвесен
отвесно
ответ
ответен
ответник
ответност
ответствен
отвея
отвивам
отвиване
отвиквам
отвикване
отвикна
отвинтвам
отвинтване
отвинтя
отвия
отвлека
отвлечен
отвлечено
отвлеченост
отвличам
отвличане
отвод
отводнителен
отводня
отводнявам
отводняване
отвозвам
отвозване
отвозя
отвор
отворен
отворено
отвореност
отворя
отвоювам
отвратителен
отвратително
отвратки
отвратя
отвращавам
отвращение
отвред
отвръщам
отвръщам се
отвръщане
отвсъде
отвсякъде
отвъд
отвъден
отвъдя
отвъждам
отвън
отвънка
отвържа
отвързвам
отвързване
отвърна
отвърстие
отвъртам
отвъртане
отвъртвам
отвъртване
отвъртя
отвъртявам
отвъртяване
отвътре
отвявам
отвяване
отгадавам
отгадаване
отгадая
отгатвам
отгатване
отгатка
отгатна
отгде
отгдето
отглаголен
отглади
отглас
отгласен
отглася
отгласям
отгласям се
отгледам
отгледвам
отгледване
отглеждам
отглеждане
отглождя
отглозгам
отглозгвам
отглозгване
отговарям
отговаряне
отговея
отговор
отговорен
отговорник
отговорничка
отговорно
отговорност
отговоря
отговявам
отговяване
отголвам
отголване
отголя
отгонвам
отгонване
отгоня
отгоре
отгоря
отгорявам
отгоряване
отградя
отграждам
отграждане
отгреба
отгребвам
отгребване
отгрибам
отгрибане
отгриза
отгризвам
отгръщам
отгръщане
отгъвам
отгъване
отгъна
отгърдвам
отгърдване
отгърдя
отгърмя
отгърмявам
отгърна
отдавам
отдавам се
отдаване
отдавна
отдавнашен
отдаден
отдалеко
отдалеча
отдалечавам
отдалечаване
отдалече
отдалечен
отдалечено
отдалеченост
отдам
отде
отдека
отдел
отделен
отделение
отделителен
отделно
отделя
отделям
отделям се
отделяне
отдера
отдето
отдирам
отдиране
отдире
отдих
отдолу
отдръпвам
отдръпвам се
отдръпване
отдръпна
отдръпна се
отдумам
отдумвам
отдумване
отдухам
отдухвам
отдухване
отдушник
отдъхвам
отдъхвам си
отдъхване
отдъхна
отдъхна си
отдялам
отдялвам
отдясно
отегча
отегчавам
отегчаване
отегчение
отегчено
отегчителен
отегчително
отегчителност
отеднъж
отек
отека
отеквам
отекна
отелвам
отелвам се
отелване
отеля
отеля се
отелям
отелям се
отеляне
отесам
отесвам
отехтя
отехтявам
отехтявам се
отец
отечествен
отечественофронтовец
отечественофронтовски
отечество
отечествоведение
отечествознание
отжегля
отжеглям
отжегляне
отживелица
отживея
отживявам
отживявам си
отживяване
отживял
отживялост
отзад
отзаде
отзарана
отзараншен
отзвук
отзвуча
отзвучавам
отзвъня
отзвънявам
отзема
отземам
отземам си
отзив
отзивчив
отзивчивост
отзиран
отзова
отзовавам
отзовавам се
отзоваване
отивам
отивам си
отиване
отигравам
отигравам си
отиграване
отида
отида си
отимаря
отимарявам
отимаряване
отичам
отичане
откажа
откажа се
отказ
отказвам
отказвам се
отказване
откак
откакто
откарам
откарвам
откарване
откача
откача се
откачам
откачане
откачвам
откачвам се
откачване
откисление
откислител
откислителен
откисля
откислявам
откисляване
отклещвам
отклещване
отклещя
отклик
откликвам
откликвам се
откликване
отклонение
отклоня
отклоня се
отклонявам
отклонявам се
отклоняване
отключа
отключвам
отключване
откова
отковавам
откога
откогато
отколе
отколешен
отколко
отколкото
откомаидироване
откомандировам
откопавам
откопаване
откопая
откопирам
откопирвам
откопирване
откопча
откопчавам
откопчаване
откопчая
откопчвам
откопчвам се
откопчване
откос
откося
откосявам
откосяване
открадвам
открадвам се
открадване
открадна
открай
откраки
открехвам
открехване
открехна
откривам
откривам се
откриване
откривател
откривателка
откривателски
открит
откритие
открито
открия
открия се
откровен
откровение
откровено
откровеност
откроен
откроя
откроя се
откроявам
откроявам се
откукам
откуквам
откуп
откупвам
откупвам се
откупване
откупувам
откупуване
откъде
откъдето
откъм
откънтя
откърмвам
откърмя
откърмям
откърмяне
откъртвам
откъртвам се
откъртване
откъртя
откъртя се
откъртям
откъртяне
откърша
откършвам
откършване
откъс
откъсвам
откъсвам се
откъсване
откъслек
откъслечен
откъслечно
откъслечност
откъсна
откъсна се
откъснат
откъснато
откъснатост
отлагам
отлагане
отлежа
отлежавам
отлежаваме
отлежал
отлеквам
отлекване
отлекна
отлепвам
отлепване
отлепя
отлепям
отлепяне
отлетя
отлетявам
отлетяване
отлея
отлив
отливам
отливане
отливка
отлика
отлитам
отлитане
отлича
отлича се
отличавам
отличавам се
отличен
отличие
отличителен
отличително
отличителност
отличник
отличничка
отлично
отложа
отломка
отломък
отломя
отломявам
отлъча
отлъчвам
отлъчване
отляво
отмала
отмалея
отмалнея
отмалнявам
отмалняване
отмалявам
отмаляване
отмалялост
отмарям
отмарям се
отмаряне
отмахвам
отмахване
отмахна
отменя
отменявам
отменяване
отменяне
отмервам
отмерване
отмерен
отмерено
отмереност
отмеря
отмерям
отмеряне
отмествам
отместване
отместя
отмета
отметка
отметна
отмивам
отмиване
отмилея
отмилявам
отмиляване
отмина
отминавам
отминаване
отминувам
отминуване
отмирам
отмиране
отмирисвам се
отмирисване
отмириша
отмитам
отмитам се
отмитане
отмия
отмолвам
отмолване
отмоля
отмора
отморителен
отморя
отморявам
отморявам се
отморяване
отмотавам
отмотаване
отмотая
отмра
отмразя
отмразявам
отмразяване
отмъквам
отмъквам се
отмъкване
отмъкна
отмъкна се
отмъстител
отмъстителен
отмъстителка
отмъстително
отмъстителност
отмъстя
отмъстявам
отмъстяване
отмъщавам
отмъщаване
отмъщение
отмяна
отмятам
отмятам се
отмятане
отнапред
отнасям
отнасям се
отнасяне
отначало
отнейде
отнема
отнемам
отнемане
отнеса
отнеса се
отнигде
отнийде
отникъде
отнимам
отнимане
отнине
отнисам
отнисане
отново
относителен
относително
относителност
относно
отношение
отнякъде
отобус
отодеве
отодевешен
оток
отоманин
отоманка
отомански
отопление
отоплителен
отопля
отоплявам
отопляване
отоплям
отопляне
отопя
отопявам
отпадам
отпадане
отпадна
отпаднал
отпадналост
отпадък
отпадъчен
отпарям
отпаряне
отпаса
отпасвам
отпасвам си
отпасване
отпаша
отпера
отпечатам
отпечатвам
отпечатване
отпечатък
отпечатя
отпея
отпивам
отпивам си
отпиване
отпил
отпилея се
отпирам
отпиране
отписвам
отписвам се
отписване
отпиша се
отпия
отпия си
отплавам
отплаване
отплата
отплатя
отплащам
отплащам се
отплащане
отплес
отплесвам
отплесвам се
отплесна
отплесна се
отплета
отплитам
отплитане
отплувам
отплуване
отподир
отподире
отпор
отпорвам
отпорване
отпоря
отпосле
отпослешен
отпочивам
отпочивам си
отпочиване
отпочивка
отпочина
отпоя
отпоявам
отпояване
отправен
отправя
отправям
отправям се
отправяне
отпразнувам
отпразнуване
отпратя
отпращам
отпращане
отпрегна
отпред
отпреде
отпреди
отприщвам
отприщване
отприщя
отпрягам
отпрягане
отпуск
отпуска
отпускам
отпускам се
отпускане
отпускар
отпусна
отпусна се
отпуснат
отпуснато
отпуснатост
отпуша
отпушвам
отпушвам се
отпушване
отпущам
отпущам се
отпущане
отпущение
отпъвам
отпъвам се
отпъване
отпъдя
отпъждам
отпъждане
отпъна
отпъна се
отпърво
отпървом
отпътувам
отпътуване
отпявам
отпявам си
отпяване
отработвам
отработване
отработя
отравям
отравяне
отрада
отраден
отрадно
отрадност
отражавам
отражавам се
отражаване
отражение
отразя
отразявам
отразявам се
отразяване
отракам се
отракан
отраквам се
отракване
отрано
отрапортувам
отрасна
отраста
отраствам
отрастване
отрасъл
отрая
отребвам
отребя
отред
отредактирам
отредактирвам
отредактирване
отреден
отредя
отрежа
отреждам
отреждане
отрез
отрезвея
отрезвителен
отрезвително
отрезвя
отрезвявам
отрезвяване
отрезка
отрезнея
отрезнявам
отрезняване
отрека
отрепка
отри
отривам
отривам се
отриване
отривист
отривисто
отрина
отринвам
отритвам
отритване
отритна
отритнат
отрицавам
отрицаване
отрицание
отрицател
отрицателен
отрицателно
отричам
отричам се
отричане
отрия
отробвам
отробване
отробя
отрова
отровен
отровител
отровителен
отровителка
отровно
отровност
отровя
отродя се
отродявам се
отродяване
отрок
отронвам
отронване
отроня
отроням
отроняне
отроче
отрочески
отроша
отрошавам
отрошаване
отрошвам
отрошване
отруден
отрупам
отрупвам
отрупване
отръки
отръпвам
отръпване
отръпна
отръскам
отръсквам
отръскване
отряд
отрязвам
отрязване
отрязък
отсам
отсамен
отсвирвам си
отсвиря си
отсебвам
отсебване
отсебя
отсевки
отсега
отседл
отседлавам
отседлаване
отседна
отседя си
отседявам си
отсека
отсека се
отсенка
отсетне
отсечен
отсечено
отсечка
отсея
отсипвам
отсипване
отсипя
отсичам
отсичам се
отсичане
отскачам
отскачане
отскок
отскоквам
отскокна
отскоро
отскоча
отскубвам
отскубвам се
отскубване
отскубна
отскубна се
отслабвам
отслабване
отслабна
отслабя
отслабям
отслабяне
отслужа
отслужвам
отслужване
отспивам си
отспиване
отспя си
отсрамвам
отсрамвам се
отсрамване
отсрамя
отсрамя се
отсрамям се
отсрамяне
отсреща
отсрещен
отсроча
отсрочвам
отсрочване
отсрочка
отсръбвам
отсръбване
отсръбна
отстивам
отстиване
отстоя
отстоявам
отстояване
отстрана
отстранен
отстраненост
отстрани
отстраня
отстранявам
отстраняване
отстъп
отстъпвам
отстъпване
отстъпителен
отстъпка
отстъпление
отстъпник
отстъпница
отстъпнически
отстъпничество
отстъпчив
отстъпчивост
отстъпя
отстъпям
отстъпяне
отсуквам
отсукване
отсуча
отсъдя
отсъждам
отсъждане
отсърбвам
отсърдвам се
отсърдване
отсърдя се
отсъствам
отсъствие
отсявам
отсяване
отсядам
отсядане
отсянка
оттам
оттатък
оттатъшен
оттегля
оттеглям
оттеглям се
оттегляне
оттенък
оттиквам
оттикване
оттикна
оттичам
оттичам се
оттичане
оттласвам
оттласване
оттласкам
оттласквам
оттласкване
оттласна
оттогава
оттогаз
отточа
отточвам
отточване
оттроша
оттрошавам
оттрошаване
оттрънвам
оттрънване
оттръня
оттук
оттука
оттулвам
оттулване
оттуля
оттуха
оттуша си
оттушвам си
оттушване
отука
отупам
отупвам
отупване
отуча
отуча се
отучвам
отучвам се
отучване
отхапвам
отхапване
отхапя
отхвръквам
отхвръкване
отхвръкна
отхвъргам
отхвъргане
отхвърля
отхвърлям
отхвърляне
отхвърча
отхвърчавам
отхвърчаване
отхвърчам
отхлупвам
отхлупване
отхлупя
отходен
отходя си
отхождам си
отхрана
отхранвам
отхранване
отхраня
отцеден
отцедя
отцеждам
отцеждам се
отцеждане
отцепвам
отцепвам се
отцепване
отцепник
отцепница
отцепнически
отцепничество
отцепя
отцеубиец
отцеубийство
отчайвам
отчайвам се
отчайване
отчасти
отчая
отчая се
отчаян
отчаяние
отчаяно
отчаяност
отче
отчеквам
отчекване
отчекна
отчесвам
отчесване
отчески
отчесна
отчет
отчета
отчетен
отчетлив
отчетливо
отчетливост
отчетник
отчетнически
отчетничка
отчетност
отчисление
отчислителен
отчисля
отчислявам
отчисляване
отчитам
отчитане
отчопля
отчоплям
отчопляне
отчувам
отчуждавам
отчуждавам се
отчуждаване
отчуждение
отчуждено
отчужденост
отчуждя
отчуждя се
отчукам
отчуквам
отчукване
отчупвам
отчупване
отчупя
отшелник
отшелница
отшелнически
отшелничество
отшивам
отшиване
отшия
отшумя
отшумявам
отшумяване
отще ми се
отщипвам
отщипя
отщявам
отъвам
отъждествя
отъждествявам
отъждествяване
отъмвам
отъмване
отъмна
отънея
отъня
отънявам
отъняване
отъпея
отъпя
отъпявам
отъпяване
отърва
отървавам
отървавам се
отърваване
отървам
отъркалям
отъркам
отърквам
отърколвам
отърколя
отърколявам
отърколявам се
отърколяване
отъркулвам
отъркулвам се
отъркулване
отърсвам
отърсвам се
отърсване
отърся
отърча
отърчавам
отявлен
отяде ми се
отяжда
отяждам
отяждам си
отяздвам си
отяздя си
отям
отям си

от предл. 1. За означаване на място, от което почва някакво действие или се отделя, откъсва нещо. Стиснахме мълчаливо ръцете си и сълза потекоха от очите ми. Величков. Капчици дъждовни / падат от небето / и орачу трепна радостно сърцето. П. П. Славейков. Връщат се хора от пазар, / мина ще Лазо чифлигер. Яворов. При чешмата той спря и отсече една пръчка от върбата. Елин Пелин. Параходът отплува от пристанището. Влакът тръгва от гара София в 12 ч. Отбивам се от пътя. Откъсвам цветето от стъблото. Откачвам дрехата от закачалката. Падам от дървото. Слизам от коня. Ставам от масата. Дръпвам се от прозореца. Вдигам детето от земята. || За посочване на място, където става известно действие, обикн. с посока навън. Той съгледа от прозореца, че покрай тях замина Райка. Влайков. Наведи се от прозореца. От стаята се чуват викове. От кулата се открива прекрасен изглед. || За означаване на пределната линия, точка, от която почва нещо. От тук захваща вече манастирската държава. Вазов. Па си при Стояна отиде, / Стояна да си събуди. / До половина млад Стоян, / от половина шарен змей! Нар. пес. Нивата му започва от левия бряг на реката. || С предлога до ‒ от... до: а) За определяне крайните предели на разстояние в пространството, като посочва изходния пункт. Цяла нощ стоях прав или бях принуден да ходя от стена до стена в тясната стая. П. Р. Славейков. Затуй му пее песента / на Странджа-баир гората, / на Ирин Пирин тревата; / меден им кавал приглаша / от Цариграда до Сръбско / и с ясен ми глас жетварка / от Бяло море до Дунав ‒ по румелийски полета. Ботев. б) За определяне на крайните предели на някаква величина, рамките, в които се движи нещо, като показва долния предел, долната граница. От 30 до 34 номер цената на обувките е една и съща. 2. За означаване на определено положение (страна, посока) по отношение на нещо. От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг. Елин Пелин. Шуми от север тъмнота дъбрава, / от юг ‒ река, ливади и градини. Ем. п. Димитров. Враца има красива околност. Особено впечатление прави от южна страна проломът в Балкана. Ал. Константинов. От две страни гъсти шубраки притискат тясната пътека. Вазов. Върви от лявата му страна. Вдясно от пътя се намира малко село. На север от града тече река. || За означаване на определено или неопределено разстояние по отношение на някакъв обект. Гарата беше отдалечена на три километра от нашия град. Ем. Станев. Машината спря на две крачки от него. Ст. Ц. Даскалов. Той бе вече далеко от село и шумът на веселото хоро не стигаше до него. Елин Пелин. Далеч е от мисълта за бягство. Не сме далеч от истината. 3. За означаване на момент във времето, от който почва, съществува или става нещо. От днеска нататък българският род; история има и става народ. Вазов. Командирът на сборната дружина разпрати още от вечерта разузнавачи и куриери. К. Ламбрев. Законът влиза в сила от момента на обнародването му. Те бяха приятели от детинство. От години. От рождение. От сега нататък. || За точно отбелязване на времето, когато е станало известно събитие, и за посочване датата на документ. Той написа книга за събитията от 1876 г. Заявлението е от 15 май 1956 г. Войната от 1913 г. Събитията от миналия век. || При означаване на разстояние във времето ‒ за подчертаване на началния минал момент. От една година Еньо рядко се мяркаше в къщи. Елин Пелин. Днес е годишнина от смъртта му. От заминаването му има пет година. || С предлога до ‒ от... до: за определяне на крайните предели на разстояние във времето, като посочва началния момент. Шила Гюрга дълга сая, Гюргьо мори. / от Димитровден до Гергьовден. Нар. пес. От сутрин до вечер. От тъмно до тъмно. 4. С предлога на и по-рядко с предлога в пред едно и също съществително ‒ за означаване на последователно или внезапно преминаване в пространството, времето или от един обект на друг. Птиците запрелитаха от дърво на дърво ‒ да търсят удобни клонки за нощен приют. Хар. Русев. Редовно, от къща в къща..., през дувари, новините се предаваха като по жица. Йовков. Но всички виждаха, че той не само не е по-добре, но че от ден на ден слабее. Г. Райчев. Пекът става от час на час по-голям и ние усещаме по-силно умората от пътя. Величков. Песента беше проста... но, като новост, тя се преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината. П. Р. Славейков. Рядко биваше разговорлива или пък изведнъж заговорваше буйно, прескачаше от един на други въпрос, без всяка връзка. Г. Райчев. 5. За означаване, че от едно цяло се взима, отделя една част или че нещо представя част от цяло. Отчупвам си от хляба. Вкусвам от храната. Даде му половината от ябълката. Отпи от водата. Всеки месец спестява от заплатата си по сто лева. 6. За означаване принадлежност към нещо. Откъс от романа „Под игото“. Ария от операта „Аида“. Крак от кокошка. Ножче от самобръсначка. Черупки от ореха. Ключът е от сандъка. Развалини от стара крепост. 7. За означаване произхода на нещо, източника, от който произлиза, произхожда нещо. Ние не сме от вашите места. От Северна България сме. К. Петканов. От нищо стана нещо. Погов. Той е родом от София и е от рода Абаджиеви. Преписвам от книгата. Превеждам от чужд език. От него чух интересни неща. Гроздето е от нашето лозе. Вода от Рила. 8. За означаване на непосредна връзка с нещо или с някаква дейност; в. Възпоминания от Сръбско-българската война. Офицер от запаса. Асистент от университета. 9. За означаване на лицето, което извършва известно действие, или на автора на нещо ‒ обикн. след глагол в страдателен залог или след отглаголно съществително. Дъждът се усили, зашумя и скоро рукна порой... Но небето продължаваше да се раздира от светкавици. Хар. Русев. Селото се стече и ги обсипа с цветя. Те не можеха да се движат, така бяха обградени от народ. Ст. Ц. Даскалов. Ролята на Маргарита в операта „Фауст“ бе изпълнена от една млада артистка. Получих писмо от брат си. Заповедта се подписа от директора. Всички бяха приети от министъра. „Под игото“ от Иван Вазов. „Ад“ от Данте. 10. За означаване кое е причинило определено състояние или действие, вследствие на какво се е появило нещо. Недей ме пита, майко мила, от що съм люто наранен. Яворов. Свихме се на местата си, спотаихме се, не дишахме от страх и трепет. Величков. Той бе кръстосал крак въз крак и чизмите му блещяха от чистота. Елин Пелин. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде. Ботев. Богдан престана да яде, от изблик на гняв цялото му лице почервеня. К. Петканов. Който вади нож от нож умира. Погов. Умря от туберкулоза. От благодарност той им направи подарък. Премалявам от глад. Горя от нетърпение. Изохка от болка. Обхванат от паника. Обзет от неприятно чувство. Капнал от умора. Извехтял от употреба. || За означаване причинителя на нещо. А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село. Яворов. Сред шума на вятъра на пътя се чу гърмеж от файтон. Вазов. Чува се звън от колела. Шум от автомобил. Гърмеж от пушка. 11. За означаване по чия поръчка, пълномощие, представителство се извършва някакво действие. От Павлета, чак от Цариграда, / много здраве нося, хубавице млада. Яворов. Хайде, стягайте се сега! Дойдох да ви калесам от негово име на царската сватба! Ст. Загорчинов. От името на всички ви каня на тържеството. От тях на страна беше изпратен само един делегат. 12. За означаване на веществото, материята, от която е направено нещо. Там... там буря кърши клонове, а сабя ги свива на венец; / зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец. Ботев. На животните се приготвяше суха постелка от овчи тор и мекина. Йовков. От всяко дърво свирка не става. Погов. Компот от круши. Петна от олио. Супа от пиле. || За означаване на това, от което се състои нещо. Урвата на Бричебор е изключително облечена с гора от иглолистни дървета. Вазов. Над широкото поле, заградено с венец от сини планини, трептеше адска мараня. Елин Пелин. Машината се състои от три части. Букет от рози. Наниз от жълтици. 13. За означаване на количество, размер, стойност на нещо. На полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже. Ст. Загорчинов. Делегацията се състои от пет души. Дворно място от 500 кв. м. Ъгъл от 90°. Банкноти от сто лева. 14. За уточняване какво качество, значение или какъв характер има някой или нещо. Този факт е от второстепенна важност. Тази картина е от стила на старите художници. Имаше неприятности от личен характер. Той постигна редица успехи от този род. Учен от световен мащаб. Новини от вътрешен характер. Продукти от първа необходимост. 15. При сравнителна и превъзходна степен на прилагателни и наречия ‒ за означаване с какво или с кого се сравнява нещо. Тук се въдят най-много пъдпъдъци от цялата околност. Ем. Станев. Работната снаха по-драга от своя мома. Погов. От здравето по-хубаво няма. Погов. От първия залък по-сладък няма. Погов. Той е по-стар от нея. Тя е по-висока от сестра си. Препираха се кой от тях е най-напред. Повече от час вече как те търся. 16. За означаване обекта на действието: а) При глаголи със значение освобождавам, изтръгвам, спасявам, избавям и под. Събка извика звънливо: ‒ От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско ще ги избави цар Александър от Русия! Вазов. Но да умреш когато / се отърсва / земята от отровната си плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен. Вапцаров. Били освободени от данък и други тегоби и имали право да носят... разноцветни дрехи. Вазов. Освобождавам от длъжност. Спасявам от смърт. Очистиха дрехите си от петна. б) При глаголи със значение лишавам, нуждая се, въздържам се, отсъствам, отвиквам и под. Лишавам от наследство, от възможност, от живот, от свобода, от смисъл. Имам нужда от помощ. Въздържа се от спиртни пития. Той отсъства от града. Отвиквам от старите си навици. в) При глаголи със значение боя се, страхувам се, пазя се, браня се, крия се, бягам, страня, избягвам, отказвам се и под. Мокър от дъжд се не бои. Погов. Тази котловина е запазена от ветрове. Пази се от боята. Крия се от някого. Гой върши всичко тайно от мене. Страни от хората. Бяга от обществото. Избягвам от някого. Отказвам се от наследство. Отказвам се от намеренията си. г) При глаголи със значение разбирам, интересувам се, ползувам се или искам, измолвам, очаквам и под. Разбирам от изкуство. Интересувам се от история. Ползувам се от чужд език. Възползвах се от случая. Всички граждани имат право да се ползват от безплатна медицинска помощ. Искам от някого пари. Твърде много очакваха от него. Измоли от него голяма услуга. д) При глаголи и съществителни които означават разлика, отлика. Като открихме... вълчи следи, дядо Мирьо ме накара да ги разгледам и ме научи ди ги отличавам от кучешките. Ем. Станев. Научи се да различаваш истината от лъжата. Неговото облекло се отличава от облеклото на другите. е) При глаголи със значение срамувам се, гнуся се, оплаквам се. Срамувам се от лошото му държане. Гнуся се от нещо. Оплаквам се от някого. 16. В съчет. с други предлози и наречия образува сложни предлози и наречия, напр. откъм, оттатък, отсам, отвън, отвъд, отвътре, отгоре, отдолу, оттам и др.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.