отлъ̀чвам, -аш, несв.; отлъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям, лъча овци, кози и пр. от общото стадо. 2. Отбивам дете или малко животно от майка му. Па тръгна Босул, отиде / в беглишки вити кошари, / та си отлъчи, подкара / до седемдесет шилета, / до седемдесет и седем. Ц. Церковски. отлъчвам се, отлъча се страд. Звънците се чуваха наблизо и не беше мъчно да се разбере, че тоя пръч се е отлъчил от Мариновото стадо. Йовков. □ Отлъчвам от църквата ‒ наказвам някого, като го прогласявам за неверник и недостоен да бъде християнин. Пръскаше се даже слух, че патриархът бил решил да го отлъчи от църквата. Вазов.
|