отстъ̀пник, мн. -ци, м. Неодобр. Човек, който е изменил на своите възгледи, убеждения, идеи, който се е отрекъл от тях. Не си ми ти син, не си, не тече в жилите ти, кръвта на нашия род... Отстъпник си ти, не мой син! Ст. Загорчинов. Отстъпник от вярата си.
|