отмаля̀вам, -аш, несв.; отмалèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отмаля̀л, -а, -о, мн. отмалèли, св., непрех. Изгубвам сили, отпадам ‒ от болест, умора, силно изживяване и пр. Станка се добра с мъка до дома си. Тя усещаше как краката ѝ отмаляваха и как сънна умора все по-силно я притискаше. Г. Караславов. Но вън от селото конете като че отведнъж отмаляха и тръгнаха полека. Йовков. Отнейде лъхнала прохлада / като ветрило ме повя, ‒ / и странно отмаляла, сядам / на покосената трева. Багряна.
|