отвѝквам, -аш, несв.; отвѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Загубвам известен навик. Противоп. навиквам. Слабо четеш. Отвикнал си.‒ Отвикнах. И как да не отвикна: от как съм напуснал училището..., рядко ми е падало да прочета нещо. Г. Караславов. Лазар... ходи да се учи още две години в Охрид и беше сега най-ученият младеж в Преспа, но не беше отвикнал да чука в дюкяна на баща си. Дим. Талев. Отвикнах да пия. Отвикнах да пуша. 2. Накарвам някого да се отучи от някакъв навик. Много мъчно отвикнах детето да не си бърка в устата.
|