отдèлям, яш, несв.; отделя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вземам, турям на страна нещо или част от нещо цяло. Сега..., кога да вземе Тинка да прибира непраните дрехи, стрина Венковица... взе та отдели настрана чичовите Венкови дрехи и своите. Влайков. Ганчо изчупи шест яйца за шестях пити, отдели им белтъка. Цани Гинчев. Било от масло и сирене ще отдели, било брашънце или кукуруз... ще продаде и все ще намери да купи каквото трябва. Влайков. Ако имате повечко пари..., можете да отделите настрана по някой и друг лев, та един ден да си вземете апартамент. Св. Минков. Отделям зърното от плявата. || С подбор взимам част от цяло; избирам, пробирам. Кръстевица отделяше по-едри и по-здрави мамули за семе. Г. Караславов. 2. Диал. Отлъчвам един от друг; разделям. Ти сега да не искаш да я отделиш от мъжа ѝ ‒ сопна се Султана. Дим. Талев. 3. Диал. Давам част от имота си на син, дъщеря и др.; обособявам в отделно домакинство. Него старият воденичар най-напред беше отделил, като му струпа една къщурка в дъното на четвъртития двор. Г. Караславов. 4. Слагам граница на част от нещо; ограничавам, разделям. Божан още на другия ден отдели с плет своя двор. Елин Пелин. Не можем ли отдели едно кьоше от общинската мера, пък да го разорем и посеем със семена? Ц. Церковски. 5. Само 3 л. Служа за граница между две неща; разграничавам, разделям. Изведнъж нагоре край брега на реката, където една тясна и дълга поляна отделяше дребната гора от водата, се показа сиво животно. Ем. Станев. 6. Излъчвам от организма; изпускам. Пра дишането растенията приемат кислород и отделят въглероден двуокис. □ Отделям от залъка (от гърлото) си ‒ пестя, като се лишавам от най-необходимото.
|