откъ̀слечен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не съставя едно цяло; несвързан. Моите откъслечни, сухи отговори не я удовлетворяват. Вазов. Тук-таме горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин. Отчетливо и ясно долитат викове и откъслечни фрази от най-отдалечените краища на лагера. Йовков.
|