отклонèние, мн. -я, ср. 1. Отместване от първоначалната посока. На връщане колата направи едно отклонение от главния път, мина край една каменна ограда, която беше покрита с високи храсти. Г. Белев. Махалото прави отклонение. 2. За път, железопътна линия и пр. ‒ част, която се отделя встрани от главната. 3. Прен. Нарушение на нещо, несъобразност с нещо. Такава икона поп Стефан виждаше за пръв път. Тъй, както беше изписана, тя беше пълно отклонение от всичките правила и образци на черковната живопис. Йовков. 4. Отдалечаване от основната тема на разказване чрез вмъкване на нещо странично. Дончо направи едно мъничко отклонение: той разказваше какво е било положението на бедните селяни преди съветската власт и даваше примери за това. Г. Караславов.
|