отмъ̀квам, -аш, несв.; отмъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмъ̀кнат, св., прех. 1. С мъкнене отнасям нещо някъде. Двете с Куна отмъкнаха пълната торба до колата. К. Петканов. 2. Разг. Открадвам, задигам нещо. От тоз хаймана човек не става... Само дето отмъкна хубавите дрехи. Йовков.
|