отделèние, мн. -я, ср. 1. Отдел. Болницата има три отделения: хирургично, вътрешно и детско. Машинно отделение. Предачно отделение. 2. Воен. Малко войсково подразделение, част от взвод. Стегнатите колони на взводовете се разпръсват по отделения ‒ в тънки отдалечени линии. Йовков. Кавалерията отмина; едва ли имаше повече от две отделения. Дим. Талев. Картечно отделение. Танково отделение. 3. Отделна, обособена част от помещение. Етажът беше разделен на две съвсем изолирани отделения, в едно от които живееше тя. Г. Райчев. От женското отделение в църквата приказките се пренесоха в кръчмите и кафенетата. Г. Караславов. || Отделна, преградена част в долап, шкаф и под. Основата на шкафа се състоеше от няколко отделения, в които, освен плочи с шлагери и лека музика, бяха наредени и плочи с избрани творби от Бетовен, Моцарт, Шуберт. Г. Караславов. 4. Остар. Клас в първоначално училище. Учителката седи на масата в стаята си... Децата, оставени самички в отделението, вдигат страшен шум. Елин Пелин.
|