откàрвам, -аш, несв.; откàрам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Водя, закарвам добитък от едно място на друго. Двете с Кина започнаха да разпрягат конете... Откараха животните в обора. К. Петканов. От Загорето идеха, та докарваха говеда; подържат ги малко, подхранят ги, па ги откарват нанякъде. Влайков. 2. Водя, отвеждам някого под стража от едно място на друго. Той бил окован и откаран пеша в Пловдив. Вазов. Искат да бъдеш откаран под стража в окръжния съд Йовков. 3. Водя, карам с превозно средство някого или нещо от едно място на друго. И след няколко дни кираджии натовариха бъчвите и ги откараха нейде. Влайков. Натоварихме го да го откараме в болницата. Елин Пелин. Преди малко срещнах каруцаря. Поръчах му да дойде да ме откара утре рано. Г. Райчев. 4. Разг. Открадвам, отвличам. Някой ми е откарал коня, сивия! Вазов. 5. Разг. Продължавам. Както са почнали разискванията, заседанието ще откара до 12 часа. откарвам се, откарам се страд.
|