отсàмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се намира отсам, от тази страна. Една сурова каменна крепост стърчеше на отсамния бряг. Вазов. Напразно всички чакаха да излязат из дола и да се покажат на отсамната страна. Йовков.