отегчàвам, -аш, несв.; отегчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Предизвиквам у някого чувство на досада. Паметта му беше пълна с величествени епизоди от историята на Рим, с които отегчаваше слушателите си при започване на учебната година. Дим. Димов. 2. Книж. Създавам някому затруднения, грижи; отежнявам, обременявам. Аз уважавам досегашния мой наместник при вас.... но той е вече много стар и нито аз, нито вие не бива да отегчаваме повече старините му с големи грижи. Дим. Талев. Отегчавам положението си. отегчавам се, отегча се страд.
|