отъ̀рвам, -аш, несв. Разг. Само 3 л. обикн. в съчет. с дат. форми на личн. местоим. ‒ изгодно ми е, на сметка ми е, изнася ми. Нали на чорбаджията не му отърват новите работи, току дума: ‒ Я оставете това кооперативно... За сиромаси като вас не са тия работи. Кр. Григоров. Какво искаш ‒ да казва истината ли? Не му отърва. Г. Караславов.
|