отпỳшвам, -аш, несв.; отпỳша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Махам запушалка на нещо запушено; отварям. Противоп. запушвам. Слугата отпушва с шум бутилката с шампанско. Вазов. 2. Махам преградата на поток, тръба; отприщвам. Отпушвам бент. || Оттиквам нещо затикнато, заприщено, за да протече или да се освободи. Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. Йовков. Отпушвам канал. отпушвам се, отпуша се страд.
|