отървàвам, -аш, несв.; отървà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. С усилия спасявам, избавям някого, обикн. от нещо неприятно, лошо, гибелно. Светославе, отърви отечеството от татарското иго! Вазов. Водачите се нахвърлиха върху Филчо, удариха му няколко камшика и с мъка отърваха Керима. К. Петканов. 2. Разг. В съчет. със съществителни, които означават някакво наказание ‒ спасявам се. Отървах боя. Отървах глобата. Отървах въжето. отървавам се, отърва се страд. □ Отървах кожата си (разг.) ‒ спасих се. Когато неприятелските войски запалиха двореца ми, аз се измъкнах... и с мъка отървах кожата си. А. Каралийчев.
|