отлèквам, -аш, несв.; отлèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. В съчет. с кратката дателна форма на личното местоимение ‒ става ми по-леко; олеква ми. Тя поплака и ѝ отлекна. Отлекна ми на душата.