отвъ̀н нареч. 1. Вън от някаква сграда, вън от някакво закрито или оградено място; навън. Отвън народът се е събрал и буйства пред портата на Царевец. Вазов. А ето ‒ отвън е пролет. Вапцаров. 2. В посока към закрито или заградено място. Противоп. отвътре. Отвън лъхва една влажна струя пресен, чист въздух. Вазов. Нахлува музика отвън / на някакви талази бурни. Н. Хрелков. 3. Прен. От други места, от други страни, от другаде. Но вестите, които пристигаха отвън, не бяха утешителни. Вазов. Понякога Иван мечтаеше за революция, за нападение отвън, за надигане на целия народ. Г. Караславов. Не можем да разчитаме на помощ отвън. 4. Откъм външната страна, от външната страна. Противоп. отвътре. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Вазов. 5. Като предл. Рядко. За означаване, че действието се извършва вън от нещо, извън нещо. Всякой се навърта у дома си; никой не смее да излезе отвън селото. Блъсков. Отвън манастира тече кристална и шумяща река. Вазов.
|