отпъ̀ждам, -аш, несв.; отпъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пъдя някого от някъде; пропъждам, изпъждам. Излиза стрина Доковица, отпъжда с вик кучето навътре... и, като продължава да му гълчи, повежда ни към къщи. Влайков. После той тръсна с глава, като че отпъждаше някаква досадна муха. А. Гуляшки. || Прен. Разг. Отстранявам, отмахвам. Войводата тръсна главата си, за да отпъди някакви мисли, и погледна пленника. Ст. Загорчинов. Лицето му се разведряше, някаква тиха и вдъхновена радост раздипляше бръчките му, отпъждаше сенките. Йовков. отпъждам се, отпъдя се страд.
|