открѝто нареч. 1. Без да се скрива, явно. Във веселите дружини се държаха патриотически наздравици и се говореше за въстание открито. Вазов. Чувстваше, че беше дошло време да се говори открито и ясно. Йовков. Те се гледаха помежду си и очите им говореха ясно, открито. Оставаше още да скочи някой пръв, да се хвърли пръв върху предателя. Дим. Талев. 2. Смело, честно. Той беше рус момък с големи сини очи, които гледаха открито и умно. Йовков. □ На открито ‒ вън, на простор, направо под небето. Когато излезем от залива, там на открито, / и капки солени пръснат нашите устни, / ... / тогава, лодкарю, аз ще запея песен. Багряна. Сред пръските на дъжда се усмихваше млад момък, снажен, широкоплещест, с изпечено и здраво лице, каквото може да има човек, който е живял на открито. Йовков.
|