отъ̀мвам, -аш, несв.; отъ̀мна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отъ̀мнат, св., прех. Диал. Отнемам, изтръгвам. Та си ножле намери, / в сърце да се убоде; / ази му ножле отъмнах, / той тръгна да се пребие. Нар. пес. отъмвам се, отъмна се страд.