отрѝчам, -аш, несв.; отрекà, отречèш, мин. св. отрекох, отрèче, прич. мин. св. деят. отрèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. 1. Не признавам нещо, отказвам се от нещо. Аз сам чувствам едно влечение към земята и не мога да отрека любовта си към нея. Йовков. До смърт / пребиха я. / Мълчи, отрича! Вес. Георгиев. Главният учител уж случайно запита: ‒ Ха, наистина ли щял си да се жениш? Всички бяха сигурни, че той ще отрече. Г. Караславов. 2. Отхвърлям, не одобрявам. И чуждите и нашите във хор / отрекоха те, о език страдални! Вазов. Отрекох те, проклех те някога, о боже. Яворов. Отричаше държавата, гавреше се с вярата. Йовков. Защо така отрича неговите възгледи и неговата дейност? Влайков. отричам се, отрека се страд.
|