отя̀ждам1, -аш, несв.; отя̀м, отядèш, мин. св. отя̀дох, прич. мин. св. деят. отя̀л, св., непрех. 1. С ядене и хапване откъсвам. 2. Неправилно вземам нещо от някого. Смятаха го за глупав; отяждаха от заплатата му, оскърбяваха го. Йовков. отяждам се, отям се страд.
отя̀ждам2. Само 3 л. ед. отя̀жда ми се, несв.; отядè ми се, мин. св. отя̀де ми се, св., безл. Отщява ми се, не ми се иска повече да ям. На всички им се отяде, прибраха хляба, завързаха навърже торбите, залегнаха в храстите с приготвено оръжие. К. Петканов.
|