òтпуск, мн. -ки, м. 1. Временно освобождаване от служба, от служебни задължения, за почивка, по болест или по др. причини. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето. Вазов. Отивам в отпуск. Използвам отпуск. Давам отпуск. Вземам отпуск. Редовен годишен отпуск. Отпуск по болест. Платен отпуск. 2. Църк. Завършване, разпускане на църковна служба. В неделя селото бе пусто. След отпуск на църква само няколко стари жени излязоха от вратите ѝ и се изгубиха из улиците неми, залисани. К. Петканов.
|