отрѝтнат, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от отритна. 2. Като прил. ‒ за човек: отхвърлен, отблъснат, изоставен. Той до толкова ме имаше за долен и отритнат от света човек, щото една думица не приемаше да отправи към мене. З. Стоянов. Той беше захвърлен, отритнат, гол, бос и гладен. Хората го подиграваха, гонеха го, биеха го. Г. Караславов.
|