отпрàвям, -яш, несв.; отпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изпращам, хвърлям нещо в определена посока. Отправям стрела. || Насочвам, устремявам. Той коня отправя към тях като вятър / и вика, заканя се люто. Ем. п. Димитров. Топовете наши веднага отправят / към ляво рушителен огън и дирят / укритата там батарея. Ем. п. Димитров. Изпод око и крадешката той наблюдаваше Радулова, който от своя страна му отправяше насмешливи погледи. Йовков. 2. Книж. В съчет. със съществителни като молба, питане, позив, закана и под. означава осъществяване на действието, изразено в съществителното, напр. отправям въпрос, питане ‒ питам; отправям закана ‒ заканвам се; отправям молба ‒ моля: отправям обвинение ‒ обвинявам. отправям се, отправя се страд.
|